Предлагам на Вашето внимание мъничко поезия, за да направя по-приятно гостуването Ви в моя блог. :)



 

ВЕТРИЛОТО

До теб полегнал, вея ти с ветрило -
прохлада ведра нека те облива.
Ти спиш и нищичко не подозираш,
но в своя сън си още по-красива.


Прохлада ведра за ръцете - свикнах
със нежността им, ден без тях не мога;
прохлада ведра и за тези мигли,
във чийто плен е моят влюбен поглед.


Аз каня бриза - ласка за морето -
и теб с прохлада ведра да целуне;
и в зори, и в здрач аз викам ветровете
за теб да пеят звънките им струни ...


Прохладен полъх чувстваш, който милва
теб, скъпа моя и така прекрасна ...
Обичам те. А малкото ветрило
за моята любов сега разказва.
 

Ксуан Зиеу, "Вратите на безкрая"